понеделник, 12 февруари 2018 г.


Здравейте,

Казвам се , е ....  White Orchid в този блог. Аз съм жена -  на външен вид съвсем нормална, но под върха на айберга лежи огромен къс душа, тъй необятна в своите измерения, че аз самата се плаша какво отрквам всеки път, надниквайки в тази вселена от чувства, емоции, радости, болки, амбиции и падения. Затова реших да създам този блог и да разкривам пред вас късчета от нея - душата, така както ги разкривам пред себе си, бродейки по житейския си път и откривайки ден след ден скритите кътчета на този айсберг, привидно само леден, но вътре бушуващ от стихиината сила на лава от чувства и емоции.

Себеизрастването е труден път, който сме решили да вървим по свой избор. А колкото по-труден е пътят, толкова по-малко конкуренция, а и съмишленици срещаме. Доста често го вървим сами, несигурни и неуверени във всяка крачка, и доста често наранявайки се. Бидейки пионери на собствения си път, първо ние трябва да го утъпчем за себе си, а евентуално после и за другите. Затова, приятели, предлагам да извървя моя път с вас, като разкривам собствените си препятствия и триумфи, а вие можете да се  присъедините, ако това резонира с вашия  вътрешен свят и ви се струва близко до вашия съдбовен път. Така няма да сте сами по него, а и аз няма да съм. Тук съм , за да споделям. Ако желаете, споделяйте и вие!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Писмо до баща ми

Скъпи татко, Благодаря ти , че си мой баща, и че си ме дарил с живот и благодарение на теб съм това, което съм. Това ми казват хората,...